Беше игра, на която бяхме заложили петдесет цента
под изтощения вентилатор на тавана,
под вечната спирала на дима. Приглушени, мътни
светлини просветват в далечината. Бях изморена, но ти
настоя за още една, така че натрих с креда
щеката – надупчената синя, почупена, надраскана.
За теб бе нещо обичайно
да разчистиш масата, да не ми оставиш
нищо. Но аз си припомням лесния
удар, който пропусна, и след това начинът,
по който и двамата го изследвахме, обикаляйки – понесли
каквото между нас ми беше оставил.
Превод от английски: Благовест Петров
Стихотворението е част от „Късна съпруга“ (Издателство „Фрост“, юни 2014 г.).
юли 8th, 2015 at 16:11
[…] Билярд […]
юли 19th, 2015 at 9:03
[…] Билярд […]