Авторски текстове (ЛФ)

Дениса Дуран: Водата

Публикувано от на юли 11, 2014 в 9:35 am.


прочиства в дълбочина
и заглажда.
Друг път!
Злото стои на дълбоко
и нищо не го прочиства,
нищо не го изморява,
нищо не го заглажда.
като риболовна кукичка, хвърлена в сърцето ми
даде ми една целувка
прегърна ме със съкрушителна прегръдка.
Разредено зло,
като светена вода, в която
съм добавила
чешмяна вода.
Дълбоко в себе си съм прозрачна
като стъкло
от бутилка,
потопена във вода,
удвоена прозрачност,
готова да се разпука
във водата.
Трески
са костите ми,
и се носят прозрачни сред късчета
звезди
изпълвам се с тях
струпвам ги
между парчетата кожа
Като стъкълце от бутилка
с напукано гърло,
потопена във водата,
в баяна вода,
и пълна с вода, така
струпваш ти целувките си
в устата ми.
Злото остава закачено на шията
като вратовръзка
под изсъхналата уста.

Превод от румънски: Лора Ненковска



Дениса Дуран






  Дениса Дуран в „Кръстопът”.

2 коментара за “Дениса Дуран: Водата”