казано е, но никой не помни кой: метафората
е тялото на мислите
и точно тялото започва да се износва
на това тяло годините натежават, кожата която
изсъхва в намачкана карта от бръчки, зъбите
които падат в чинията, косата която провисва
в безрадостната усмивка на гребена, натежала глава
която се килва, малко преди съня, о, да, представям си
го, така: двама инатливи, немощни
мъже на някакъв бряг, с изгорели от слънцето, червени
носове, се бият
за благосклонността на една жена, и зная, че един
от тях ще умре,
а във високата си кула спасителят брои рундовете,
накратко метафората е стигнала края на пътя
и се среща с мисълта си на прага, възвисяването
разбира се е написано за слепите на последния останал
език на жестовете докато преводачът на
глухонемите сваля
немски порнофилми и точно в този миг престарялото тяло
прошепва на мисълта си: какво искаш да кажеш с
всичко това?
а мисълта отговаря: аз съм твоето очевидно
тълкуване, разтребвам недоразуменията ти, аз
те поддържам живо
затова искам по-скоро да кажа: метафората е
булчинската рокля на мисълта, износена по шевовете
Стихотворението е от издадената от Издателство за поезия „Да“ книга с поезия на Ларш Собю Кристенсен “Таралежово слънце″ (преведена от Анюта Качева), чието представяне – с участието на автора – в програмата на „Аполония“-2014, е насрочено за 1 септември (понеделник), от 20:00 часа, в „Градска художествена галерия“, Созопол…
Виж „народна мъдрост II“ и „народна мъдрост I“ в „Кръстопът“.
Ларш Собю Кристенсен в „Кръстопът“.
Ларш Собю Кристенсен в DICTUM.
юли 10th, 2015 at 0:04
[…] Народна мъдрост I I I Людмила Миндова: […]
юли 21st, 2015 at 16:21
[…] Народна мъдрост I I I Людмила Миндова: […]