Нарисувай ми мост от рождените си петна,
който да извървя от първия щрих
до последната грапавина.
Ще се спусна –
като многоточие след пантомима
по перилата, вдлъбнати дълбоко
в себе си.
В римувани пропорции ще прелетя –
крило на сестра или опашка
на любима.
Щом стигна основите
ще заровя отломките
от различното ни
минало.