Скъпа госпожо Шуберт, какво да правя с излишеството
памет? Странствах с нея из непознати градове и
континенти. Оставях я в багажни отделения и в градските
библиотеки. Но винаги ме застигаше в изоставените
спомени, в писмата, в сънищата. Веднъж бе нападната
от страх, който настойчиво поиска да му предаде цялата
си бижутерия. Паметта се противеше, но страхът успя да
ѝ изтръгне няколко диамантени години. Бихте ли искали
да приемете част от паметта ми в своя жребий? Моля Ви,
не пренебрегвайте това предложение, което все още не е
признание за крах.

Текстът е от книгата на Ева Липска „Скъпа госпожо Шуберт” (издадена от Издателство за поезия „Да“, във великолепен превод на Вера Деянова), представянето на която е насрочено за 1 декември (понеделник), в Пловдив, Клуб „Петното на Роршах” – ул. Йоаким Груев № 36 – от 19:00 часа, както и в София – във вторник, 2 декември, от 18 часа, в Клуб „Чай във Фабриката” на ул. Бенковски № 1.

  Ева Липска е автор на 30 книги, издадени на полски, а нейни стихове са преведени на повече от 40 езика. Тя прави своя литературен дебют през 1967 г. със стихосбирката Wiersze. Автор е и на няколко антологии, сред които „Зоомагазини“ (Sklepy zoologiczne, 2002 г.) и „Някъде другаде“ (Gdzie indziej, 2005 г.). През 2009 г. е издаден първият ѝ роман — Sefer. България са издадени „Ваканцията на мизантропа“ (1994) и „Портокалът на Нютон“ (2012). Член е на полския и австрийския ПЕН клуб, член-учредител на Асоциацията на полските писатели. През 2014 г. Ева Липска е удостоена с плакет в Алеята на писателите, в Освиенцим; с Международната награда Ipazia all’Eccellenza al Femminile 2014 – Генуа за тома с поезия, издаден на италиански – L`occhio incrinato del tempo и с наградата The European Atlas of Lyrics, Баня Лука (в Босна и Херцеговина).

Ева Липска в „Кръстопът”.