Облаците бавно се отдалечават.
Черни облаци, изпразнени от съдържание.
Реката отново си възвръща кръвта.
Земята пак си взема обратно калта.
Прах към небето,
където една черна врана изграчва щастие,
старо като времето.
Пейчо Кънев в „Кръстопът“.
Пейчо Кънев в DICTUM.
Стихотворението е включено в книгата на Пейчо Кънев „Уиски в тенекиена кутия” („Жанет 45“, 2013).
