В три часа сутринта нощта е още мъниче.
Станала съм и се нося към кухнята.
Какъв ритуал ще изпълня?
А, да. Ще отворя прозореца да надникна.
Щом го отворя, веднага надниквам.
Така един ден видях света да се отдалечава.
Сякаш беше кораб на съществуващото.
И как страховито ехтеше
ковчегът на Ной с мечките и
благословените уравнения.
Всички бяха обещания за добра
синоптична прогноза.
Но навън валеше, а
аз бях по-суха от патица.
Стихотворението е включено в новата книга на Екатерина Григорова – „Дъска по мокрия пясък” (Издателство „Ерго“, септември 2014 г.).
Екатерина Григорова в DICTUM.
Екатерина Григорова в „Кръстопът“.
