Безспирен сняг се размазва в прозореца.
Тук-таме зачервени очи гаснат като фарове
в тъмния задух.
Някой простенва на пресекулки в Мишата стая.
Забраната да гледаме филм скупчва нас, децата,
в необитаем ъгъл.
Скрили сме марципан в една от жилетките.
Докато си раздаваме по квадратче,
нагъл дъжд танцува по устните и ги гъделичка.
Вкусът е на мъгла и горчиви корени.
Сякаш сме на тайнствен остров, а стомасите ни
са съкровище с тишина, вързано под мишниците.
Когато изнасят тялото ѝ в кафявото одеяло,
февруарската виелица е разбила вратата
и се диша.
Стихотворението е включено в новата книга на Екатерина Григорова – „Дъска по мокрия пясък” (Издателство „Ерго“, септември 2014 г.).
Екатерина Григорова в DICTUM.
Екатерина Григорова в „Кръстопът“.
