МОМИЧЕ СРЕД
КРИСТАЛНИТЕ ЧАШИ

В нашата Томайска къща, която така и още
не е виждала, моята майка е усмихнато
момиче. Дни наред, без една-едничка
думичка, само ме гледа какво правя, какво чета
и какво пиша. Дори когато ѝ пиша писмо, на нея,
която продължава да живее в града, който буквално
вече не съществува. Освен в мислите на онези, които в
него нощ след нощ будуват в страх за живота,
както и в сънищата на хората, които, навсякъде по света,
с любов, болка и трепет го помнят
такъв, какъвто беше някога. Всеки ден
слънчевият лъч, който пронизва
листата на лозата пред къщата,
позлатява лицето ѝ. Тогава става още
по-звънък смехът ѝ. Веселият смях
на момичето сред кристалните чаши,
в кухненския бюфет, където държа
снимката от нейната младост, както тя
държи моята, в кухненския бюфет на своето
сараевско жилище, където съм с дълга
посребрена брада. Сякаш по нея
през лятото е паднал сняг.



МОЖЕ ТВЪРДЕНИЕТО МИ, ЧЕ ПРАЗНОТАТА
НЕ Е ОНОВА, КОЕТО БЕШЕ, ДА НЕ СЕ ХАРЕСА
НА НОВАТА ВЛАСТ ИЛИ ПЕСНИТЕ СИ ОТ ЗАТВОРА
ЩЕ ТРЯБВА ДА НАПИША ПРЕДИ ДА МЕ ЗАТВОРЯТ,
ПОНЕЖЕ КОЙ ЗНАЕ ДАЛИ В ЗАТВОРА ЩЕ ПОПАДНА
НА МОЛИВ И ХАРТИЯ

години след смъртта на владетеля
неговият любимец
бяло какаду
повтаряше думите, на които го научи той

какадуто
без грешка
повтаряше всяка грешка във владетелския говор
всеки негов специфичен акцент

когато какадуто проговореше
стрелките на часовниците се завъртаха назад
а в двореца на владетеля се връщаше някогашният живот
и някогашният страх

стражата на входа заставаше мирно
слугите закопчаваха всяко разкопчано копче
а най-доверените лица на владетеля
тихо и дълго
чукаха на вратата на празната му стая
в очакване да им бъде разрешено да влязат



ЧЕРЕН БОР В НОЩ БЕЗ ЗВЕЗДИ

Мракът в мен не можа да устои на твоето
привличане, еднакво далечно и близко,
бистрооко сияние. Въпреки забраната
и заплахата, че с теб ще изчезне и
обещаният смисъл на живота без смисъл,
аз се обърнах. Изчезна преди
за последен път да се срещнат
нашите погледи. Сега остава да вървя след теб
с все същия дълбок мрак в мен и край
мен. Докато не те открия. Докато
не се открия.

* – Заглавието на публикацията, посветена на рождения ден на Йосип Ости, е на редакцията. Преводите от словенски са на Людмила Миндова. В „Кръстопът“ и „Открита литература“ можете да прочетете още поезия на Ости. В книжарниците все още можете да закупите две от неговите книги, издадени на български в превод на Людмила Миндова.