Добрите книги съдържат интрига – ревност, любов, съзидание, измяна, разрушение и пак интрига, която съдържа всичко изброено. Интрига поставя началото на всички истории. И тази интрига е грехът. С него започва Библията, с него се отключва и сюжетът на “Черната кутия” на Амос Оз (на български – „Millenium“, 2008). История за едно семейство, в която се вплитат все още неизгасналата любов към бивш съпруг, тревогата за неподдаващ се на възпитание син, безкрайно надлъгване за наследство, искрено желание за прошка, фанатична вяра и смразяващ дъха, но лишен от войнственост атеизъм. Твърдят, че “Черната кутия” е най-нобеловата книга на Амос Оз и вероятно са прави. В нея отсъства спокойното, плавно разказване, познато от “Истории за любов и мрак”. Книгата е динамична, изградена епистоларно, остра, пряма, нахална, еротична, смела. Всяка глава е писмо, писмо изповед на съпруга, който елегантно или не чак толкова рекетира бившия съпруг за пари, вплитайки агресивна ционистка и религиозна пропаганда, писма, пълни с нега и неприкрити еротични желания на съпругата към отдавна емигриралия бивш съпруг, писма, пълни с правописни грешки на огромния като Голиат и непокорен син, писма на адвокати, които следвайки своя Бог се опитват с всички средства да заделят залък от огромното наследство.
      Книгата не дава отговори, може би и затова е с отворен край. Амос Оз описва, а не съди, смело жонглира с историята, религията, политиката като разпределя различните нагласи в еврейското общество между героите си, но без да превръща последните в етикети, без да ги затваря в суха рамка. И колкото и непримирим да изглежда сблъсъкът между несъпоставими мирогледи – на ортодоксалния ционистки настроен съпруг и безразличния към арабите бивш такъв, книгата е миролюбива. В колебливите понякога, а друг път пълни с взаимни обвинения писма се намесва и християнството с всичката му противоречивост, и приказките, неоцветени с религиозна патетика, но също непримирими със своите ясни послания за добро и зло.
      Един критик бе казал, че не очаква скоро български писател да напише книга като “Черната кутия”. Може би, защото това е един исторически, изграден върху две десетилетия, роман за историята на едно семейство. Може би, защото това е епична битка между два светогледа, в които се настанява и съмнението, и Бог, а в нашата съвременна литература това изглежда трудно постижимо. Всъщност, няма значение защо един критик твърди това или онова. Черната кутия, по принцип, разкрива причините довели до катастрофа. Имат я самолетите, вероятно и подводниците. “Черната кутия” разказва за разпада на едно семейство, търси причините за това и отвъд липсата на любов, но завършва с молитва. Тя не съди, не изтръгва сълзи или възторг, не спира дъха. Просто разказва – с богат език, който докосва до чужда история и култура, с нежност към греха и агресията дори, с вяра, че душите на грешните все някога намират своя последен дом, в който да цари тишина, когато вечер слънцето се скрива в морето, а зимата е все още далеч…
      Красива книга.

Първа публикация – mysmalllibrary
Силвия Томова в „Кръстопът“.