Въпреки че заглавието ми звучи много сантиментално и дневнично, разгръщам книгата с намерението да чета стихове. И наистина – намирам такива, кратки, минималистични, в половината от книгата. Така лесно, гладко се четат… и толкова бързо свършват! Накрая – снимка и кратка биографична справка за Марин Бодаков. Изненадана съм. А защо липсва такава и за художника Кирил Златков? Та половината книга се състои от негови илюстрации. Това не е само стихосбирка, не и за мен. Ако се абстрахирам от стиховете, бих я съзерцавала като албум с репродукции на Кирил Златков. Но не искам да се абстрахирам и да оставям стиховете настрана, да се правя, че забравям какво са ми казали.
А те са особени. Кратки и понякога неясни, като светлината в северните страни през дългата тамошна зима. Когато денят предлага светлинна оскъдица, осветяването идва от друга посока – отвътре („нашите спомени“) или, както е в „Разпознаване“ – „от книгата“. Има и още нещо, което „осветява“ страниците на книгата – тъгата, меланхолията – отличителен белег на много от поетичните миниатюри: „Джобна градина“, „Учебна тревога“, „Аварийно кацане“, „Като тази кула“, „Изтърсакът“, „Как да отбия тъгата“ и „Този дом не познава ножове“. Но дори в „записването“, в документирането на тези състояния там, в Писателския преводачески дом във Вентспилс, Латвия, има подреденост и спратнатост – една рядко срещана чистота – на чувството, на стихотворенията, на изказа, на Аз-а: „Този дом не познава ножове“, „От изтощението остана само чистотата“, „Плътта е орден“, „Връщам се“ (и други от вече споменатите).
Да, светлината на северното денонощие е малко, затова стиховете са толкова кратки – сякаш написани в мига преди да угасне денят. Но и самите стихове, със своите спокойни и пестеливи внушения, рисуват един прозорец, който отваря пространство за още светлина. И стъклото на прозореца е покрито от северни, зимни ледени картини – причудливи с неочакваните заглавия спрямо стиха под тях – такива като „Петле и риба“, „Огънче пред вратата“.
Премереност, пестеливост, загатнатост и премълчаност – все маркери на севернните ширини и сезони. Стиховете, които откривам по страниците, ми напомнят на зрънца, затрупани от снега, в които расте и се събира животът: сега са такива; как ли ще избуят с преместването им на юг, в друга ширина, свобода и близост?
Това спокойствие и прозрачност, пречистеност, които струят от стиховете – те имат потенциала да поддържат пламъка на горенето и казването за дълги години. Защо? – за да бъдат разчетени (ако не днес) утре от днешните деца и да бъдат разбрани – като спомени, стихове или кратки приказки. А за разбирането днес, накрая на книгата: вместо съдържание – речник. На нещата, съставляващи (и присъстващи в) живота на автора. Речник, който с огромно удоволствие препрочитам, взема ли пак „Северна тетрадка“ в ръце. За справка: вижте значението на думи като Поезия, Любов, Война, Жена/Мъж.
* – „Северна тетрадка“ бе публикувана от Издателство за поезия „Да“, през декември 2013 година.
Иглика Дионисиева в „Кръстопът”.
Марин Бодаков в „Кръстопът“ и в DICTUM.
