Аксиния Михайлова: Гласове

Публикувано от на март 4, 2009 в 3:24 pm.

Захвърлени в този град
като в изоставена къща,
три улици, октомврийски градини,
бавен следобеден дъжд,
гласът ти,
преподреждам натежалите от влагата думи,
единият стол е излишен,
окръгля се смирението
като двете ябълки върху масата,
пръстът рисува квадратчета,
вече никой от двама ни не говори
за ножа и дървото,
време ли е да ме погалиш?
защото
страхът от острието,
от неспособността да разрежеш
поне едната ябълка,
се процежда в очакването,
обезсмисляйки отговора.


Аксиния Михайлова




Аксиния Михайлова в „Кръстопът“


Коментарите са заключени.