На седмия ден
слънцето ще запламти червено
върху босилека в саксията
едно врабче ще прелитне
край лявата ѝ ръка
и ловко ще отмъкне стрък
– гради гнездо над прозореца ѝ
(ех, тайното знание за размножаването
и края)
тя няма да помръдне нито ще се трогне
с мълчание е бременна сега
verba stagnant
и тя е в разлив
– масло върху вода
естествено
напреки на злия взор –
многото ѝ думи
бодат
като малки иглички
забити в петата ѝ.
Солун, 17 април, 2012 г.
XIX. (Terminus)
On the seventh day
the sun will burn red
on the potted basil
a sparrow will lunge
by her left arm
and deftly cut a stem in flight
—it’s building a nest above her window
(ah the arcane knowledge of propagation
and end)
she will not move nor will be moved
her toil is silence now
verba stagnant
she, too, is floating
—oil on water
naturally
against the evil eye—
her numerous words
just a sensation
of tiny pinpricks
on her heel.
Thessaloniki, 17 April 2012
Текстът е от книгата на Филица Софиану-Мълен „Профетикон / Prophetikon”, издадена като двуезична от Scalino (на български език книгата е преведена от Любомир Терзиев). Цифрите преди заглавието указват мястото, на което се намира текстът в тази книга с деликатна и премислена структура.
