Джорджо Манганели: Центурия – седемдесет и пет*

Публикувано от на септември 22, 2015 в 12:09 pm.

  Една жена роди сфера – става дума за глобус с диаметър двайсет сантиметра. Раждането мина леко, без усложнения. Не се знае дали жената е омъжена, или не: ако имаше съпруг, той сигурно щеше да я заподозре в мърсуване с дявола и да я натири или дори убие с чук. Значи няма съпруг. Разправят, че е девица. Така или иначе, тя е добра майка, много е привързана към сферата. Тъй като сферата няма уста, майката я храни чрез потапяне в коритце, пълно с млякото ѝ; коритцето е цялото на цветенца. Сферата е идеално гладка. Няма очи, нито органи за придвижване и все пак се търкаля из стаята и се качва по стълбите с леки, много грациозни подскоци. Направена е от материя, по-твърда от плътта, но не съвсем нееластична. В движенията ѝ личи крепка воля; нещо, което може да се нарече яснота на идеите. Майката я къпе всеки ден, дава ѝ да яде. Не че се е случвало сферата да бъде мръсна. Изглежда, че не спи, макар и никога да не безпокои майка си: звук не издава. При все това майка ѝ е убедена, че знае в кои моменти сферата копнее да бъде докосната от нея – струва ѝ се, че в такива моменти повърхността ѝ омеква. Хората избягват родилата сфера жена, но тя дори не забелязва. По цял ден и цяла нощ животът ѝ се върти около затрогващото съвършенство на сферата. Майката знае, че макар и да е чудо, сферата е още съвсем невръстна. Наблюдава постепенния ѝ растеж. След три месеца диаметърът ѝ се е увеличил с почти пет сантиметра; повърхността ѝ, обикновено сива, понякога леко порозовява. Майката не учи сферата на нищо, а се опитва да се учи от нея: следва движенията ѝ, опитва се да разбере дали означава нещо. Впечатлението ѝ е, че сферата нищо не означава, но въпреки това ѝ принадлежи. Майката знае, че сферата няма да остане завинаги в дома ѝ, но нея я вълнува точно това – че е станала неволна участница в една история, която е същевременно и покъртителна, и мирна. В горещи, слънчеви дни тя взема сферата в ръце и се разхожда около къщата; понякога отива чак до парка и има чувството, че хората лека-полека свикват с нея и сферата. Харесва ѝ да я търкулва между цветните лехи, да се затичва след нея и да я вдига с жест на уплашена любов. Майката обича сферата и се пита дали друг път някоя жена е била толкова майка колкото нея.

* – Публикацията е по „Центурия” (в превод от италиански на Нева Мичева). Книгата е включена в изключителната поредица на „Жанет 45″ „Кратки разкази завинаги”.

Джорджо Манганели в „Кръстопът”.

Коментарите са заключени.