Господа, молим ви внимателно да следвате водача – мястото все още не е в експлоатация и е възможно опасностите да не са отстранени изцяло. Входът е нисък, внимавайте с крилата. Така, да се спрем за малко тук; можете да се облегнете на парапета. Обърнете внимание на мащаба – е, това е едва първият отсек. На човек би му отнело години да го обходи. Един живот няма да му е достатъчен. Горе вляво виждаме поредица от килии – затворени са с решетъчни врати от неизхабимо желязо, защото страданието на онези, които ще пребивават там, трябва да бъде надзиравано от пазачите. Предвидено е клетките да се нажежават или вледеняват според случая. Решетъчните врати са вградени, нямат брави. През правоъгълните плочи, подобни на надгробни, които виждаме непосредствено отдолу, се слиза в килии с формата на гроб, постлани с най-чист огън. Те са лесни за отваряне отвън (еднократно) и невъзможни за отваряне отвътре; снабдени са с продълговато отверстие, през което може да се следи какво става долу. Сега заповядайте наляво. Забележете огромните отдушници на отсрещната стена: по тях всъщност се подава мрак. Колкото и да изглежда невъзможно, мракът може да се насища до безкрай – който попадне в тази част, ще гледа как мракът се сгъстява непрестанно, навеки. Насам, моля: сега ще влезем в един коридор – забележете пресите с гвоздеи, веригите, които ще се насветляват до бяло. Чувате ли, като плесна с ръце, колко надалече отеква? Вместимостта е огромна. Докъдето ви виждат очите имаме подвижни остриета, които пронизват открай докрай. А тук ще се държат резервните очи, за да се възстановяват у онези, които ще бъдат постоянно ослепявани. Внимавайте, дръпнете се назад: пред вас се отваря бездна със съвършено гладки вертикални стени, която при все това ще трябва да се изброжда пеша – паднеш ли веднъж, падаш завинаги, на практика няма дъно. Това е залата с ножовете – те, естествено, се движат сами. Този ченгел се използва за обръщането наопаки: вътрешностите идват на мястото на кожата, главата, крайниците; тези ръкавици са направени от всеядни червеи, които изхвърлят всичко погълнато така, че да се върне в предишния си вид. Сега-засега червеите още не са задействани. А ето и помещението за кръв и урина. Господа, виждам, че взе да става късно, а и мястото е безгранично. Необходимо е доста време да се научите да се ориентирате в него и най-вече да го ползвате. Бих искал да ви помоля утре да сте на линия един час по-рано от обичайното. Утре е денят на Сътворението на Света.
* – Публикацията е по „Центурия” (в превод от италиански на Нева Мичева). Книгата е включена в изключителната поредица на „Жанет 45“ „Кратки разкази завинаги”.
