Ивайло Дагнев: Антракт за чудо

Публикувано от на март 15, 2009 в 3:47 pm.

“Бе домът геометрия, скочила

в зеленината глухоняма на парк,

чийто статуи – хора без ключ – се

шляеха по алеи, лишени от кривина”

„Спомен“, Йосиф Бродски

На преден план –
все по-засилващият се бумтеж на печката
откроява непреодолимата мания за величие
на хапещия студ.

Топлината изгризва тапетите с нокти,
заличава следите си по стените
на влюбената стая, останала гола.

Пристъпва маса със скромна покривка,
прислонила няколко
забравени гънки,
едва ли някога обект на обожанието,
но друго липсва.

В ъгъла,
едно легло внася дисхармония
в крехкия баланс на стоплените мисли
и измръзналата ръка.

Да полегне
преди ръката на чашата да го шамароса.

Видението е кратко (като всяко такова),
недостъпен блян, само мечта –
тази бедна стая, изпълнена с мъка,
с очакване, с изгризани нокти,
с толкова много бъдеще…
предопределено да отмине…,

…както всяко чудо – за три вечности.



Ивайло Дагнев

      
      Ивайло Дагнев
е роден на 25.02.1967 г. в град Пловдив. Завършва английска гимназия и английска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Специализира британска култура и цивилизация в Глазгоу през 1996 г. Преподава английски език в ПУ „Паисий Хилендарски“. Пише и превежда поезия и проза.
      Има една издадена книга – „Зев“ („Буквите“, 2007).
      Ивайло Дагнев в DICTUM.


      Ивайло Дагнев чете стихотворението си „In rerum natura“ (архивен запис от седмичното обзорно предаване за култура „Югозападът“ на Радио Благоевград – 30.06.2007 г.):

4 коментара за “Ивайло Дагнев: Антракт за чудо”