“Бе домът геометрия, скочила
в зеленината глухоняма на парк,
чийто статуи – хора без ключ – се
шляеха по алеи, лишени от кривина”
„Спомен“, Йосиф Бродски
На преден план –
все по-засилващият се бумтеж на печката
откроява непреодолимата мания за величие
на хапещия студ.
Топлината изгризва тапетите с нокти,
заличава следите си по стените
на влюбената стая, останала гола.
Пристъпва маса със скромна покривка,
прислонила няколко
забравени гънки,
едва ли някога обект на обожанието,
но друго липсва.
В ъгъла,
едно легло внася дисхармония
в крехкия баланс на стоплените мисли
и измръзналата ръка.
Да полегне
преди ръката на чашата да го шамароса.
Видението е кратко (като всяко такова),
недостъпен блян, само мечта –
тази бедна стая, изпълнена с мъка,
с очакване, с изгризани нокти,
с толкова много бъдеще…
предопределено да отмине…,
…както всяко чудо – за три вечности.
Ивайло Дагнев е роден на 25.02.1967 г. в град Пловдив. Завършва английска гимназия и английска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Специализира британска култура и цивилизация в Глазгоу през 1996 г. Преподава английски език в ПУ „Паисий Хилендарски“. Пише и превежда поезия и проза.
Има една издадена книга – „Зев“ („Буквите“, 2007).
Ивайло Дагнев в DICTUM.
Ивайло Дагнев чете стихотворението си „In rerum natura“ (архивен запис от седмичното обзорно предаване за култура „Югозападът“ на Радио Благоевград – 30.06.2007 г.):
април 2nd, 2009 at 12:18
[…] Ивайло Дагнев […]
април 10th, 2009 at 18:18
[…] бряг на Марица Ивайло Дагнев: Антракт за чудо Краят на дъжда Иванка Могилска: […]
октомври 17th, 2009 at 18:13
[…] цветя но мъртва не можеш да нарисуваш пролетта. Ивайло Дагнев в “Кръстопът”. Ивайло Дагнев в DICTUM. Връзки към […]
февруари 12th, 2010 at 14:07
[…] Ивайло Дагнев в “Кръстопът”. Ивайло Дагнев в DICTUM. […]