В часа на безполезната разходка
вятърът сипе едно по едно
жълти листа
от безименни дървета
върху шосе,
което, мокро, си почива
като котешка опашка.
Ако в този пуст час
мисълта приеме
най-простата си форма,
ще е форма на небе,
на покрив, на вълна, на револвер,
ала най-вече ще приеме формата
на нечие лице,
което чувстваме далечно.
Стихотворението е включено в издадената през май 2014 г. от „Жанет 45“ двуезична книга със стихове на Хуан Антонио Берниер „Философията и две врабчета/La filosofía y dos gorriones” (преводът на български е на Лиляна Табакова. под редакцията на Марин Бодаков).
Хуан Антонио Берниер в „Кръстопът“.
Хуан Антонио Берниер в DICTUM.