прозорецът, рафтът
с граматики на езици,
свили гнезда в сърцето ни.
Тетрадки, почти напълно посветени
на скромното търсене
на една-единствена истина,
всеки миг различна,
себеотрицателна.
Масата, чашката за моливи,
музиката,
посочваща пътя ти,
гората, в която да се загубиш
при червената къща.
Стихотворението е включено в издадената през май 2014 г. от „Жанет 45“ двуезична книга със стихове на Хуан Антонио Берниер „Философията и две врабчета/La filosofía y dos gorriones” (преводът на български е на Лиляна Табакова. под редакцията на Марин Бодаков).
Хуан Антонио Берниер в „Кръстопът“.
Хуан Антонио Берниер в DICTUM.
