Авторски текстове (ЛФ)

Илко Димитров: Продавачът на конци (фрагменти)*

Публикувано от на март 18, 2009 в 9:44 pm.

(…) *
Не формата,
нито съдържанието. Няма значение
нито какво казваш, нито как го казваш.
Значение има единствено
шумоленето на листата турскосиньото на небето
значение има само онова
което ти говори

(…) *
На кого говоря, кой ми говори?

Какво чуваш от моите думи ти,
търсещият шепата ориз, прекупвачът на добитък,
ти, живеещият в храма, анализаторът на рискови пазари, ти,
астронавтът, дишащият във врата на Бога, ти,
която се приготвяш за поредния клиент, и ти – касапинът,
и ти – любителят на боклукчийски кофи,
какво разбирате от онова, което пиша аз, какво разбирам аз,
от онова, което вие казвате, когато казвате.
Ти говориш за любов, аз не чувствам нищо,
аз говоря за любов и само аз я чувствам.
Свободата ти – не е ли веригата,
която теб спасява, а мене приковава
към колелото от привързаности? Ти, пишещият,
не чувстваш ли как изтънява нишката на думите,
как се стопява върху стената? Изтерзано е
съжителството ни и няма общност.

(…) *
Вечните теми са абсурдни.
Темите на деня са кърпи за еднократна употреба.
Твоят поглед върху тях?
Но кой се интересува от него.

*
Твърде особени станаха усещанията и чувствата ни,
твърде странни. Скоро съвсем ще изчезнем
от особеност.

*
Не искам да наслагвам, няма да се наредя на
опашката за добавяне – аз не съм един от,
нито съм част от. Това, което правя,
стои встрани от никнещата сграда
и няма да остане в основата на друга.
Пиша, какъвто съм –
никога преди не съм бил и повече никога няма да бъда.

*
Тези вдъхновяващи думи за любов, чест, упование,
тези вдъхновяващи думи, които се
взаимозаменят,
поглъщайки се.

*
Книжка със стихове
лежи под ъгъл върху дървената маса. Бутнеш ли книжката с ръка,
ъгълът изчезва.



Илко Димитров

      Илко Димитров е роден на 23 декември 1955 г. в град София. Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Продавачът на конци - корицаАвтор е на книгите „Опит за определение“, стихове (1989); „Приказки за Попо“, книга за деца (1992); „Обратен водопад“, стихове (1995); „Някакво заглавие“, проза (1994); „Вселена по здрач“, стихове (1998), „Паркът“, поема (1999), „Трите кошници“, стихове (2000); „Разчленяване“, поема (2001) и „Двамата съдружници“, есета (2007), „Бяло“, стихове (2008). Книгата „Паркът“ бе отличена с годишната награда на Сдружението на българските писатели за 1999 г.
      Премиерата на последната книга на Илко Димитров – „Продавачът на конци“ (издадена от „Стигмати“) – бе на 26. 02. 2009 година. За тази книга Илко Димитров бе удостоен с Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2009 г.
      През март 2010 г. издателство „Стигмати“ публикува новата книга на Илко Димитров “Бог в Ню Йорк”. През 2013 г. „Критика и Хуманизъм“ издаде книгата на Илко Димитров „Това едно/Можеш ли го“.

* – Пълния текст на поемата „Продавачът на конци“ можете да прочетете в „Литературен клуб“ или – разбира се – в изданието на „Стигмати“.

      Илко Димитров в DICTUM.
      Илко Димитров в „Кръстопът“

16 коментара за “Илко Димитров: Продавачът на конци (фрагменти)*”