В тази стара египетска
кутийка държа един голям паяк
и го храня с мухи и понякога
с кръв от средния ми пръст,
който през цялото време
чопля. Точно там,
където преди време той ме ухапа,
още преди да се познаваме,
още преди да ни бяха представили
един на друг.
Стихотворението е включено в книгата с поезия на Пейчо Кънев „Живо месо” (Издателство за поезия „Да“, декември 2015 г.).
