Мажанна Келар: *** (Ръка…)

Публикувано от на януари 4, 2016 в 12:14 am.


* * *

Ръка, ти, която ме рисуваш, сега, когато гледам
шията на гребенестата токачка – тесните, дълги пера, през чиято среда пробягват
пиките на белите ивици. Техните блестящи черно-сини окончания.
Коприненият перчем на главата. И гърбът, като напръскан ситно черен емайл.

Ръка, ти, която рисуваш жилестата, по-тъмна под кожицата,
плътна месеста част на ягодата и червения ѝ сок на езика,
бръмченето на пчелите сред листата –

следа не ще остане,
макар и да подрежда хаоса невъзвратимостта на твоя стил.
И изпълнените с рисунката повърхнини помагат на виждането.

И срещу коя смърт пусна слънцето в ручея, между камъните,
в острия чакъл на часовете?

Преводът е на Лъчезар Селяшки. Стихотворението е включено в издадената от „Фабер“ книга с поезия на Мажанна Келар „Първоматерия / Materia Prima“.



Мажанна Келар  




  Мажанна Келар в „Кръстопът“.

2 коментара за “Мажанна Келар: *** (Ръка…)”