* * *
Ръка, ти, която ме рисуваш, сега, когато гледам
шията на гребенестата токачка – тесните, дълги пера, през чиято среда пробягват
пиките на белите ивици. Техните блестящи черно-сини окончания.
Коприненият перчем на главата. И гърбът, като напръскан ситно черен емайл.
Ръка, ти, която рисуваш жилестата, по-тъмна под кожицата,
плътна месеста част на ягодата и червения ѝ сок на езика,
бръмченето на пчелите сред листата –
следа не ще остане,
макар и да подрежда хаоса невъзвратимостта на твоя стил.
И изпълнените с рисунката повърхнини помагат на виждането.
И срещу коя смърт пусна слънцето в ручея, между камъните,
в острия чакъл на часовете?
Преводът е на Лъчезар Селяшки. Стихотворението е включено в издадената от „Фабер“ книга с поезия на Мажанна Келар „Първоматерия / Materia Prima“.
януари 7th, 2016 at 10:59
Много красиво!
януари 8th, 2016 at 9:20
[…] *** (Ръка…) Наталия Иванова: […]