Авторски текстове (ЛФ)

Мажанна Келар: Портрет

Публикувано от на август 18, 2014 в 8:09 pm.


и двамата почти неподвижни, в пукнатината
на разсъхващия се ден; вестниците,
книгите, сянката в градината – това все отлагано
четене, ленивите завръщания към него;

следобедът, разгънат на слънчевия статив,
часовете в тежки, свободно висящи гроздове, презрели,
ронещи се при допир; пресата, от която изтича
тъмнеещ сок.

Полъхът откъм боровете разпряга зноя, но не засъхват
капките пот по кожата, събират се над ключицата,
над устната, докато пиеш изстудената мента;
твоето стъпало в тревата докосва моето –

едното свършва в сърцевината на другото
и започва, както цветовете в светлинния спектър.

Преводът е на Лъчезар Селяшки. Стихотворението е включено в издадената от „Жанет 45“ антология на полски поети, дебютирали след 1989 г. – „Любов не е думата”.

Мажанна Келар  Мажанна Богумила Келар (род. 1963) – е поетеса и университетски преподавател по философия. Дебютната ѝ стихосбирка „Sacra conversazione” (1992) беше удостоена с множество награди (между които Наградата Кажимера Илаковичувна и Наградата Кошчелски). По-късно беше номинирана и за Наградата Нике…

  Мажанна Келар в „Кръстопът“.

2 коментара за “Мажанна Келар: Портрет”