Когато няма друг,
и няма друго,
морето ще отстъпи бреговете си,
луната ще отвърне поглед,
ще секне приливът,
разкривайки убежището
на две големи, грозни риби –
последните представители на вида си,
ще пада сняг
в посока
към небето,
ще посинее въздухът
във спазъм
от ненадейното разголване
на самотата,
и след това ще бъде
малко
тихо.
Ще спи Вселената,
за да забрави.
Бояна Петкова в „Кръстопът“.
Бояна Петкова в „DICTUM“.
Стихотворението е включено (както и повечето от останалите нейни стихотворения, публикувани в последните 6 години в „Кръстопът”) в новата книга на Бояна Петкова – „осмоза” – която до дни ще се появи в книжарниците с логото на „Пергамент”…
В един от най-новите проекти на DICTUM – мултимедийното електронно списание за литература, което е и най-старият публичен, достъпен и безплатен за свободно ползване български архив с гласовете на автори, издатели и литературни наблюдатели, съдържащ литература, четена от своите автори, деми за книги и търсения – аудиоантологията „Представи”, можете да чуете как Валентин Дишев чете това стихотворение на Бояна Петкова.
януари 8th, 2016 at 9:18
[…] *** (когато няма друг…) Вангел Имреоров: […]
януари 11th, 2016 at 22:09
[…] В аудиоантологията за съвременна българска поезия „Представи“, Валентин Дишев чете стихотворението на Бояна Петкова *** (Когато няма друг…): […]