Азиз Таш: От небе до небе

Публикувано от на март 27, 2009 в 1:28 am.

На Иван Цанев

1.
Преди,
докато крачех в тъмното,
за да не сбъркам пътя си,
се взирах
не пред себе си,
а към небето.

2.
Звездите
осветяват земните ни пътища
неволно.
Всъщност
светлината им
е за поелите на път от тях към нас.

3.
Ако решим
да се възползваме
от светлината им,
за да ги стигнем,
ще трябва да гребем
срещу течението й.

4.
Със скоростта
на падаща звезда
гребем,
за да не паднем пак назад
като шамар
върху лицето на земята.

5.
Веслата ни
загребват тъмнина,
която бързаме да хвърлим
в свиващите се от светлина
зеници,
за да не изчезнат.

6.
Мисълта ни
за завръщане
е застрашено
от изчезване растение,
което не цъфти
във вакуум.

7.
Поне
през две небета
трябва да преминем,
преди да стигнем
до планетата
с живот:

8.
през нашето и тяхното
или
след нашето
пак нашето –
за да спасим поне едно
от застрашeните растения.

9.
Сега,
когато крача в тъмното,
зениците ми го попиват,
не за да се вижда пътят,
а за да са по-невидими
звездите.

Азиз Таш




Азиз Таш като поет и преводач в „Кръстопът“.

2 коментара за “Азиз Таш: От небе до небе”