Върви.
Пръсни и обърши чистата светлина.
Влез в чистата светлина.
Там е и потрепва като знаме.

Коленичи.
Не трябва да се претопява нищо.
Навсякъде е, във влага е.
В бели хриле със сребърни нишки.

Казаното стои: нани-на.
Носле можеш да направиш от светлината.
Да диша лодки, гробове и въздух,
стената на бялото ние.


  Томаж Шаламун (1941, Загреб – 2014, Любляна) е словенски поет и преводач. Завършил е история на изкуството в Университета в Любляна, а е следвал и в Краков, Пиза, Париж и Йова. Работил е като концептуалист, преподавател в Художествената академия в Любляна и уредник на Галерията за модерно изкуство в Любляна. В периода 1996 – 1999 г. е аташе по културата в Ню Йорк. От 2005 г. е извънреден член на Словенската академия на науката и изкуството. Преводач на художествена литература от испански, английски и френски език. Сред най-известните му стихосбирки са „Покер“ (1966), „Поклонение пред Марушка“ (1971), „бялата Итака“ (1971), „Америка“ (1972), „Имре“ (197?), „Методът на ангела“ (1978), „Историята на светлината е оранжева“ (1979), „балада за Метка Крашовец“ (1981), „Аналогии на светлината“ (1982), „Сонет за млякото“ (1984), „Глаголи на слънцето“ (1993), „Амбра“ (199?), „Книга за брат ми“ (1998), „Море“ (1999), „Слънчева кола“ (200?), „Синята кула“ (2007), „Сезон“ (2010) и др. През 2011 г. в престижното люблянско издателство „белетрина“ е публикувана книгата с избрани стихотворения на Шаламун „Кога“ в обем от 1000 страници.За поезията си Томаж Шаламун е отличаван с редица словенски и международни награди. Сред тях са Йенкова награда (1988), Прешернова награда (1999), Europaische Preiss в Мюнстер (2007) и Златен венец на Стружките вечери на поезията (2009).

  Тази публикация в „Кръстопът” е по изданието „Кой кой е” – томът с поезия на Томаж Шаламун, издаден през септември 2015 г. от „Издателство за поезия „Да“, превод – Людмила Миндова, корица – Надежда Олег Ляхова).