Ако можеше за теб да бъда
само някой.
Най-последен, макар случаен,
като ръждиво-крив пирон
в горещия прах.
Като единствен светъл ръб
навръх потънало във сянка стълбище.
Неволно къпане във времето на
само някой.
Ако можеше за теб да бъда
мъртва точка на изчезване.
Безлюдно твое владение:
за единствен миг!
Ако можеше за теб да бъда,
докато сянка скрие онова стъпало
и пиронът прогние,
само някой.
Дьорд Петри в „Кръстопът”.
Стихотворението е включено в издадената от Издателство „Ерго“ книга с поезия на Дьорд Петри „Ивицата, от слънцето огряна”. Преводът е на Мартин Христов.