Трябваше някой ден да събера всички истории за камбани,
разпръснати в паметта ми. Сняг беше покрил
всичко в Роншан, хвана ме под ръка Льо Корбюзие и
съсредоточено закрачихме през двора
към безмълвно чакащите камбани.
Когато изкачвах кулата в Прованс със страх
от световъртеж, хванат за Жак льо Гоф,
бе пролетно утро, тогава оглушахме
от зловещия тътен на далечна епоха.
В една априлска вечер властелинът
на птиците Франческо ме придружи
в изкачването на хълма в Асизи, хвана ме
за ръка и посочи единствения равен път,
който бях виждал дотогава,
гласът му не ми излиза от ума.
Внезапно рукналият есенен дъжд сега
вали върху мен. Буквите около Кръстителя –
плетеница срещу камбаната,
не зная в кое време и къде съм –
след като съм обикнал всички истории,
които съм чул, но на нито една от тях
не съм повярвал, за мен няма да удари тази камбана,
както и никоя друга: напразно ще настройвам оркестъра в себе си.
Енис Батур в „Кръстопът“.
Стихотворението е включено в издадената от „Издателство за поезия „Да“ (2015 г.) книга на Енис Батур, в превод на Хюсеин Мевсим, „Кой си, какво си?“.
