Георги Калайджиев – три стихотворения

Публикувано от на януари 9, 2009 в 5:14 pm.

Отчужденост

Видях
тъжен пощальон
да минава
по моята улица
с празна чанта.
Ако не бяхме забравили
да плачем,
щяхме да пуснем по някоя
и за него,
и за нас.
Ето ги
в няколко стиха
и причините,
и следствията.
Пощальонът винаги
звъни два пъти
само на филм
или далече,
далече,
далече
от моята улица.

 

Футуристична реалност

Изобщо
не ме вълнува
дали някога някой
археолог
ще милва костите ми
и ще ликува.

Вълнува ме,
съвсем съм сигурен в това,
че няма да можем
да си кажем
„наздраве” по случая.

 

Напразно суеверие

Снощи
кучето на съседите
виеше към луната.
Тази сутрин
черна котка
ми премина пътя.
С ляв крак влязох
в новия ден,
хем петък,
хем тринайсти.
Изгубеният баланс
ме накара да се замисля,
че някои неща
не заслужават внимание.
Че от доста време насам
няма кой
да ми изчисти
комина.*

 

Адаптация: Левена Филчева

 

* – Стихотворенията са от подготвяната за печат от издателство „Арс“ книга на Георги Калайджиев.

Той е роден през 1961 г. в Струмица, където и в момента работи като главен редактор на регионален телевизионен канал. Има издадени две поетични книги – „Алтернативно живеене“ („Алфа“-Скопие, 1987 г.) и „Бременно време“ („Македонски духовни конаци“ – 2004 г.).

Георги Калайджиев в DICTUM

7 коментара за “Георги Калайджиев – три стихотворения”