Авторски текстове (ЛФ)

Мартин Колев: Човекът наужким

Публикувано от на декември 1, 2016 в 10:46 pm.


  Живееше в малък пристанищен град един скромен човек. Толкова беше скромен, че веднъж заваля по-силно и той съвсем изчезна. Излезе при колегите си, които пушеха на дъжда, и каза:
  – А мен изведнъж съвсем спря да ме има. Ама че работа!
  Всички млъкнаха и човекът не беше сигурен дали присъствието му ги обижда или вече не го виждат. Слава богу, времето бързо се оправи и човекът почти се появи. Той използва шанса да се качи на автобуса и да иде за риба и вино. Кондукторът го видя и дори го глоби.
  Вечерта се разсипа в морето като мастило, тъмна и топла, а човекът отново изчезна. Той вече не знаеше дали да изпие цялото вино или сам да се разсипе по пода.
  – Някои хора като че ли ги има по два пъти, а даже и по три – каза той на котката си. – А мен вече изобщо ме няма.
  Котката изяде рибата и нищо не отвърна. Но тя открай време не му обръщаше внимание.

Мартин Колев  Мартин Колев е роден през 1989 г. в Бургас. Публикувал е в „Култура“, „Капитал“, „Литературен вестник“, „НО поезия“, „Родна реч“, „Сега“, „Море“, „Гранта“. Автор е на сборниците с разкази „Кучето на терасата“ (2009) и „Микро“, издаден през 2016 г. от „Либра Скорп“ (от който е и публикуваният тук разказ).

Мартин Колев в „Кръстопът“.
Мартин Колев в DICTUM.

2 коментара за “Мартин Колев: Човекът наужким”