Безпокойството им –
ивица чаршаф,
събрана между тях като дете
което дълго е останало в леглото им
ги буди често и оставя ги така
да гледат другия с затворени очи
как нервно се преструва
на заспал
мълчи и премълчава
черното,
увиснало като мазут над дните им,
и всичките пророчества и скука
които идват с първото кафе
сега са само нервен тик в просъницата
но ето че все пак
докато примигват уличните лампи
и съвпадат с нещо вътре
единият заспива и сънува как
дете е между двама влюбени
и колко само се обичат те.
Наталия Иванова в „Кръстопът”и в DICTUM.
В DICTUM можете да чуете как Наталия Иванова чете това твое стихотворение.
