оцеляването е врата
но не знаеш как да почукаш
по-малък си от камъка пред прага
и по-нисък от земна пчела във тревата
плахо замеряш стъклата
с погледи и песъчинки
никой да не те чуе
да не узнае че си минавал
да не допуснеш улицата да замълчи
нищо че тайно в тебе е опустяла
Гергана Атанасова в „Кръстопът”.