тя и той
вечер поливат залеза
чоплят семките му
свиват в кесийка живот за зимата
за другата нива дето ще засадят
отсам – земния сок на диня
оттатък – ластарите на последните си години
тя е кръгла
като кравайче
обиколена милиони пъти от дланите му
и от кавгите им
той е крайъгълен
цял живот стиска между зъби ръба
да не се скъса надеждата
да не се скъсят младините ѝ
тя и той
не се люлеят в люлка
вятър подухва и ги размества
във рехавата мрежа от старчески вени
две безкръвни, но любовни телца
тя откъсва последната диня
той се търкулва след нея
