тази нощ небесните цигани танцуват за мен
докато аз се уча да дишам
тялото ми е вкочанено,
но душата ми ликува да чуе смеха на беззъбите усти
и подрънкването на герданите
тръгвам боса с табора
към разсъмването
докато бабите счупят с дългите си пръсти
всяка скована частичка на същестуването
а аз толкова исках да отрежа косите си,
Мерида
Кристина Кунева в „Кръстопът”.