Амелия Личева: Урок по математика

Публикувано от на юни 6, 2018 в 6:49 pm.


Задачата е проста и ясна,
а отговорът –
направо очевиден:
от точка А към точка Б
върви човек,
от точка Б към точка А
се движи друг човек,
разстоянията ги имате,
скоростта на пътниците – също.
И питането – знаете – е:
кога ще се срещнат
тези двамата?
Веднага смятайте
и който е готов –
да си върви!
защото времето
не е за губене или мотаене,
нито за прекален размисъл,
времето е на бързите
и на активните…

ясно? как ясно?
и нима е лесно
да мислиш очевидното
и да разбираш,
че очевидности няма,
че сигурното е калейдоскоп,
ухилен клоун,
огледало, в което хлътваш…
Решението не излиза,
няма как да излезе,
не може да излезе,
защото
пътищата са така различни
прави и криви,
леки и трудни,
меки и твърди,
гостоприемни и самотни,
мои и твои,
защото човекът от А
може да иска да стигне,
но този от Б да не иска
(или обратното).

В моя случай Б е уморен,
или страхлив,
или разколебан,
или нещастен,
или различен,
но така или иначе,
Б си седи на едно място,
Б отказва да се движи
и задачата не се решава.
Или, и да има решение,
то е:
в невъзможната среща,
в неспособността на числата
да установят порядък,
в нереалността на точните
измерения,
на предвижданията
и обещанията,
в нулата…
никога не се стига
никога не се стига


Стихотворението е включено в книгата на Амелия Личева „Трябва да се види“ („Сонм“, 2013 г.). В книжарниците можете да намерите и нейната следваща книга – „Зверски кротка“, с поезията от която можете да се срещнете и при гостуването на Амелия Личева в „Хралупата“ (бутик за думи, образи и смисъл) на 13.06.2018 година.


Амелия Личева





  Амелия Личева в „Кръстопът“.
  Амелия Личева в DICTUM.

Публикувай коментар