Шантажите на слънцето,
докато се разсънва:
един и същ e този град,
като проклятие
върху ми свлича тежестта си –
като тежка бална рокля,
клюмнала на пода след дълга вечер,
в която никой не те кани на танц;
като усмивка,
висяла подобно простор,
който, огънал се от тежестта си,
пропада съвсем.
Такива са ми улиците –
очевидци на няколко престъпления.
Сега наблюдавай внимателно:
позираме за снимка,
когато небето намига.
Ето ни,
скупчени –
аз и труповете
на всичко, дето съм била.
