И плитки са на любовта
копринените хоризонти,
ударени с крило
на розово фламинго.
И плевелите са с дълбоки
корени,
засмукали вода
от тайни кладенци.
Небрежен беше вятърът,
понесъл в шепи
нежно
всякакви видения на
цвят.
Сега е времето на пясъка,
пресякъл живата река.
И духа само вятър от
Сахара.
Божидар Пангелов в „Кръстопът“.
