чуваш ли – тропат копита върху небето,
тътенът прониква в безкрайния етер;
не зная дали слухът ти не дава дефекти,
дали не са помътнели очите ти,
над които малките парченца небе
полека се рутят и падат –
в дребни кратери стъпват краката ти;
вслушай се:
ненадейно, необратимо
и ти неподготвен
(аз предвещавам)
цялото вездесъщо небе
(о клета земя!)
ще
п р о п а д н е
(чуваш ли:
тътенът продължава –
не е приспивна песен
преди лягане)
* Стихотворението е включено в книгата на Христо Мухтанов „Триада“, която можете да поръчате от издателя, или от „Български книжици“.