Сънувам понякога
баща си и нашия последен разговор.
„Очаквах да се обадиш”, каза той.
И аз бях щастлива
да позвъня навреме,
въпреки че това беше нашето сбогуване,
беше кратко,
но дълго като вечността:
безкрайно като мокрите покриви
и влажните дни на Шахи,*
вечно като фермерите,
които орат, за да посеят
и ронят, и дробят почвата
всяка пролет.
Сепидех Замани, Иран;
превод от английски: Иван Христов;
картина: Антонио Балеста
10-ти март, 2012, Мериленд
* Шахи: град в провинция Мазандаран, Иран
Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първоначалната му публикация в поредицата. Подборът на текстовете и тяхното предоставяне на „Кръстопът“ е на Жермен Дрогенброд.
Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд.
