Любима, това, което имам да казвам, е дълго
И не съм уверена в смисъла на думите
Ето ги — думи
И ето дупките, които смисълът е прогорил, излизайки да подиша
Забравил да се върне
Иска ми се да те докосвам
Тънките ръце с тънки пръсти с къси нокти без ръкави до презрамките
Не смея да дишам, понеже не затова са ме пращали на уроци по математика още от пети клас
И на олимпиади не затова са ме пращали
Не затова в работата ми дават бонус, не затова идва чистачка два пъти в месеца вкъщи, не затова водя колата на автомивка и кучетата на фризьор
Задушават ме думите, които искам да кажа
Чуй колко по-лесно ще бъде да те излъжа
Виж колко по-лесно ще бъде да говорим за времето, за съседите, за драмите във фейсбук, за пълнени чушки
Вместо да кажа всичко, което искам да кажа
Колко по-лесно е да вдигна рамене
Да се разсмея
И да не знам
Албена Тодорова в „Кръстопът”.
Албена Тодорова в DICTUM.
