Златина Димитрова: Една възможна Нут

Публикувано от на юни 16, 2020 в 9:47 am.


Кръглата ми баба
е погълнала вселената
веднъж когато на магаре
стигнала от едно село в друго.
Оттогава носи в корема си
всички истини за света.
Острата ми баба пази дома си
така сякаш той е свят,
затова само с острия си мъж говори.
Кръглата ми баба някога
се борила с дървеници и вятърни мелници
преди да заспи, а после – на полето.
Острата ми пък е хранела децата си със сладко,
та зъбите им да не хващат вяра.
Кръглата ми баба, знаеш ли,
всяка нощ поглъща слънцето,
за да го роди отново сутринта,
както будят се петлите.
За острата ми все е новолуние
и никога светът ѝ не е пълен.


златина димитрова




  Златина Димитрова в „Кръстопът”.

  Стихотворението е включено в подготвяната за печат дебютна книга с поезия на Златина Димитрова – „Гробище за слонове (малка книга на паметта)“.

Коментарите са заключени.