Едно набъбващо лято наоколо
ненадейно напича и сенките
се изпъват по камъка,
приличат на ограбени силуети
без телата, които са следвали,
вече нямат посока,
нямат форма, нито значение.
Едно съвсем естествено завръщане
към изначалната идея на живота –
да бъдеш дом за себе си,
без да е нужно да се връщаш
повече.
Стихотворението е включено в издадената от Издателство „Арс“ книга на Камелия Панайотова „Човекът, който си тръгва“.