спомените се учат да сънуват
влакът потрепва и се будя за секунда
времето пулсира върху шията Му
и аз не зная как да го обхвана
пръстите безсилни ми се виждат
не умеят графици да спазват
не са сръчни планове да правят
като късна вечер, късна есен
все време, когато светът е вече закъснял
но Ние сме съвсем навреме в заедността си
а порастването още ни догонва