Румяна Райкова: Шот

Публикувано от на януари 11, 2009 в 10:14 pm.

Каца лекият повей над хълма
спира в гърдите на здрачното твърдо
издиша въздух
гали тела от кадифе и хартия
пали ръце
и дим след дим
да ни няма

поема
м

тази дързост
с прахосмукачка
отивам да досънувам живота
край хребета топъл в кухнята
цъфнала бяла
с пролет в гръбнака
без грим на чаршафа
без кибрит и звезди
но с красиви бедра

Не, не съм
и не си…

Каква обърквация от куплети и утрини
пируети на гъсти кафета и бързи цигари
облегнати думи
копита на чайки…
обичам те тихо в оскъдния ромон на дъжд

После вечер – топла пролетна яхния
и лук изстрелян в мрежите на тъмното
пръждосвам се от сочните пържоли
салата е душата ми
потпетената пролет чака
усмивки от шубраците и
теменужки като баби
в забрадките положени небрежно и
минзухари-дядовци
смели и смлени

ще бъдем крепко брашно всички ние
и живот в устата с чене
преживящ последните стръкове облаци

Изстивам от страх
синевата на думите стискам
над манджата постна
която за радост не готвих
ами ¬_каквото и да се говори

съм твоята нежна трагедия
с тънки ръце и широки очи
над които ми светят
прохладните вежди и
тухлите светли на небето което
си е все така
над мен
над-
мен-
но
,

разхвърлям
си целувките за из път –
така ми е хубаво..

да римуваш летния си език с Париж
и да омекват коленете ми от тази хубост
като че съм изпрала цял вагон чешити мръсни
и видяла сезони
вместо прах по пода
или

плюшена играчка в гърлото на печката

1 коментар за “Румяна Райкова: Шот”