Каца лекият повей над хълма
спира в гърдите на здрачното твърдо
издиша въздух
гали тела от кадифе и хартия
пали ръце
и дим след дим
да ни няма
поема–
м
тази дързост
с прахосмукачка
отивам да досънувам живота
край хребета топъл в кухнята
цъфнала бяла
с пролет в гръбнака
без грим на чаршафа
без кибрит и звезди
но с красиви бедра
Не, не съм
и не си…
Каква обърквация от куплети и утрини
пируети на гъсти кафета и бързи цигари
облегнати думи
копита на чайки…
обичам те тихо в оскъдния ромон на дъжд
После вечер – топла пролетна яхния
и лук изстрелян в мрежите на тъмното
пръждосвам се от сочните пържоли
салата е душата ми
потпетената пролет чака
усмивки от шубраците и
теменужки като баби
в забрадките положени небрежно и
минзухари-дядовци
смели и смлени
ще бъдем крепко брашно всички ние
и живот в устата с чене
преживящ последните стръкове облаци
Изстивам от страх
синевата на думите стискам
над манджата постна
която за радост не готвих
ами ¬_каквото и да се говори
съм твоята нежна трагедия
с тънки ръце и широки очи
над които ми светят
прохладните вежди и
тухлите светли на небето което
си е все така
над мен
над-
мен-
но,
разхвърлям
си целувките за из път –
така ми е хубаво..
да римуваш летния си език с Париж
и да омекват коленете ми от тази хубост
като че съм изпрала цял вагон чешити мръсни
и видяла сезони
вместо прах по пода
или
плюшена играчка в гърлото на печката
февруари 8th, 2009 at 13:55
[…] Шот […]