Татяна Стоянова: *** (Петнадесети ден горест…)

Публикувано от на март 26, 2022 в 6:54 pm.


Петнадесети ден горест.
Да бъдеш или не: чета Хамлет. И ставам той.
Офелия окача венци на дръжките на моите врати.
Момчето, което в младостта ни ми пееше
„Обичай ме. Обичай“
днес се обеси в своя дом.
Момичето, което в общежитието
ме учеше да гримирам ресниците си,
ми пише СМС: „Сутринта отворих очите си, а навън вие ни убивате“.
Светът се разпада на парчета и няма с какво да го съберем.
„Тъжа заедно с вас“ – повтарям им безкрай
и разбирам, че бавно полудявам.
Петнадасетият ден горест прилича на паралич на съзнанието.
Прилича на счупен магнетофон, със заяла в него касета –
знаеш, че там пеят „Обичай ме. Обичай“,
но вместо това чуваш пронизителното скърцане на колелата на времето
и нямаш сили дори да натиснеш копчето Stop.
И излезеш от стаята.



11.03.2022 г.
Превод: В. Дишев








  Татяна Стоянова е родена в Кишинев. Завършва Руския държавен университет по туризъм и Московския държавен университет за печат „Иван Фьодоров“. Има една издадена книга – „Матрьошки“ и неедна международни литературни награди. Живее в Москва. Работи като куратор на литературни проекти и бранд-мениджър в „Редакции Елены Шубиной“ (издателство „АСТ“).

Татяна Стоянова в „Кръстопът“.

1 коментар за “Татяна Стоянова: *** (Петнадесети ден горест…)”