Антонина Георгиева: WELTSCHMERZ

Публикувано от на март 29, 2022 в 12:03 am.


В тревожна утрин като тази
не забелязвам лъча светлина,
промъкнал се във прашната ми стая.
Не смея да помръдна, не издавам нито звук;
не искам да ме няма, ако някой ме потърси.

В известен смисъл се срамувам
от топлата завивка и кафето сутрин.
И без вина усещам се виновна
за всяка язва, издълбана от човек в човека.

Песента, която слушам непрестанно,
днес не иска да засвири –
убежището ми е застрашено
и не мисля, че ще мога
да спечеля всяка битка тази зима.

Но ето че студът подостря сетивата
и чувам гласовете ви наблизо.



Антонина Георгиева







   Антонина Георгиева в „Кръстопът” и в DICTUM.

Първа публикация на стихотворението: в „Литературен вестник“.

1 коментар за “Антонина Георгиева: WELTSCHMERZ”