или
задочен разговор между поезията на
Йосиф Бродски и Йосип Ости
– Каква Ви е професията? –
пита го следователят.
– Поет. Поет-преводач –
отговаря му.
– Кой Ви е разрешил да пишете? –
пита го следователят.
– А на Вас кой Ви е разрешил да дишате?
Разговорът свършва все някога.
На следователя му втръсва да разпитва
и праща поета на края на географията.
Той няма друг избор освен да си тръгне
и заживява на „Мортън стрийт“ в Америка.
След години друг поет
с един единствен избор да си тръгне
ще напише:
„А беше време,
когато само ченгетата
четяха лирика.“
Вярно е.
Само те я четяха
и търсеха в нея всичко друго,
но не и поезия.
Останалите я живееха.
Людмила Миндова в „Кръстопът”.
Людмила Миндова в DICTUM.
Стихотворението е включено в книгата „Чуден свят“, предстояща от „Ерго“ през 2022 г.
