Докато вие
моят Дубровник
през декември
не от вятъра
не от вятъра пуст е Страдун
на моя език пищи
камъкът
на моя език мълчи
„Свети Спас“
хрипти само хрипти
без моя език
вярата ми се извръща
и докато броя взривовете
тихо ми шепне
„Помни Педро Камачо“.
Теодор П. Христов в „Кръстопът“.
септември 24th, 2009 at 19:41
[…] П. Христов: А кой, по дяволите, тогава е Варгас? Колка ЛФ – ПРОЗА: Здравка Евтимова: […]