вечер
два пръста не стигат
отново да видя слънцето –
тежки корените ми
тежки на изток
дълъг е изтокът
дълъг
прашни пътищата му
копитата болезнени
косите сплъстени
болка е изтокът
болка
и песен –
искам
да се чуя в канте хондо
в канте хондо в дълбокото
искам
а гласът ми е кена
кена гласът ми
от други Анди
думите ми са метиси.
Теодор П. Христов в „Кръстопът“.
септември 22nd, 2009 at 11:44
Канте хондо(то) е факт. Остава това да стане и с книгата.