Авторски текстове (ЛФ)

Зоя Маринчева: Товароработник

Публикувано от на октомври 18, 2009 в 11:04 am.

Разтоварва се, пие кафе.
Товарът не се изказва,
не се изкашля.
Той е мъж, с полудневна брада.
Вие си мислете, че нищо не мисли,
седи си на стола, зяпа
момичетата,
развлича се.
Но не. Товарът заседнал е
на гърлото на стъргалото
и той пие кафе
да го смаже
товара. Развлича му ъглите
с 24 кадъра момичета.
В очите му израз на
тъжен лисок.
Заседнал е на стола и
преглъща кафето,
преглъща го сто пъти
измисленото кафе.
Отдалечават се бавно
момичетата.
Полюшват се.
Слюнкоотделяне.
Ръцете му празни,
до трескавост.
Той е мъж и товарът
натиска адамовата му ябълка.
Но не гледайте там.
Вижте дневната му брада
как стърже полусенките.
Непоносимо е само
в онази част на мозъка,
където товарът е заседнал,
в плитчините на собствената му
сянка. Все пак е мъж
с мощен метаболизъм.
Само да се разтовари.
Ще стане от стола,
ще си измисли работа,
ще поеме нанякъде,
ще се побърка от радост.



Зоя Маринчева

      Зоя Маринчева е завършила бургаската английска гимназия и „Българска филология“ в СУ “Климент Охридски”. Работила е като редактор и преводач в Sofia City Info Guide, Sofia Echo и вестник “Пари”… Превежда на английски поезия и проза на български автори.
      Публикува авторска поезия, рецензии и преводи в български и американски издания, сред които To Topos, Two Lines, Washington Square Review, Zoland Poetry, антологията Thresholds, Литернет, Литклуб, Erunsmagazine, както и в регионалната преса. Живее в Сан Антонио, САЩ.
      Поддържа авторския блог „Зоя Маринчева“.

      Зоя Маринчева в „Кръстопът“.
      Зоя Маринчева в DICTUM.
      Зоя Маринчева в Liternet.

20 коментара за “Зоя Маринчева: Товароработник”