обущарят се премести на по-добро място
където няма студ и глад – до фурната
вятърът и дъждът покриват улицата с многолистно тесто
винаги топли най-хубавите кифлички с мак в града
заяжда чадърът
същата брава същото звънче същият златен зъб
няма я Мона Лиза
когато я отлепяли от стената
обувките в ръцете ѝ се скъсали
Даниела Михалева в „Кръстопът“
ноември 2nd, 2009 at 18:48
Този блог е трагичен, трагичен…
Всеки път като се появи „творчество“ от него в Блогосферата, ми става лошо. Понякога си мисля, че си правите майтап с нас, да видите колко балъци ще се хванат:))))
ноември 2nd, 2009 at 19:06
Възможно е. Много е възможно. Но, доколкото си спомням, в блогосферата – дори и на анонимните писачи, е предоставена възможност да избират дали да виждат новите публикации в блогове, които дразнят изисканите им сетива (онези, които са им останали или онези, които са успели да развият).
ноември 3rd, 2009 at 10:06
Благодаря за текста на Даниела Михалева. Харесвам асиметричните модули в симетрията. Асоциативните изображения ме карат да отворя собствените си фантазии.
Обичам да се забавлявам и с нови структури…“обущарят се премести на по-добро място – обувките в ръцете ѝ се скъсали …и т.н.“ Моля автора да ми прости за играта. Знам, че всеки текст има свой живот.И все пак читателите продължават живота на произведението в собственото си съзнание.
БЛАГОДАРЯ!
ноември 3rd, 2009 at 11:53
Напълно незаслужено този текст на Даниела Михалева обра гнева на Еск. Държа да подчертая това, защото ми се струва, че е случайно, че точно под този текст се появи такъв коментар. 🙂 Аз бях го очаквала под други. Еск, само от мое име, без да обвързвам екипа на „Кръстопът“ с коментара си, бих искала да благодаря за спонтанната и искрена реакция. Все пак пълното отрицание е много по-желателна реакция от пълното мълчание. Предполгам, Еск, че сте образован човек – съдя това по грамотния ви коментар :). Не знам доколко се интересувате от съвременна поезия и дали следите какво става на тази нива. Признавам си, и на мен не всичко тук ми харесва и не всеки текст отговаря на моя вкус. Обаче има текстове за различни вкусове и това е хубавото тук. Някои харесаха много разказа на Ина Иванова „Спънатата шарка“ (http://crosspoint.mediabg.eu/?p=2573), други харесаха тук поезията на Георги Господинов (и аз 🙂 много харесах) (http://crosspoint.mediabg.eu/?p=1266). Някои се впечатлиха от балкански поети. Има доста неща за четене – за харесване и нехаресване. И те ще стават още повече – както и тези за харесване, така и тези за нехаресване. Всичко това го пиша, защото ми се струва, че е хубаво да уточним, че това не е един блог, като повечето други в Блогосферата. Това е блог за поезия на много автори с различни стилове (често самите автори тук са толкова различни, че биха се разграничили яростно от свои колеги :)), а поезията си е в днешно време маргинално явление за маргинални типове, каквото сме ние тук. 🙂 И ако, Еск, Ви се говори по въпроса, какво тук не Ви харесва и как си представяте блог за литература, аз съм готова да Ви изслушам, даже би ми било много интересно и полезно да разбера какви са очакванията Ви. Поздрави и подайте съвременен текст на български автор, който смятате за приличен, за да се публикува в литературен блог. Поздрави – Петя Х.